Перперикон.
Свещеният скален град на траките
 

 

Девет съкровища в една експозиция
Варненски Археологически музей
 
20.05.2006-20.09.2006 г.
 
   

През нашата страна като през естествения преход от Европа към Азия и от Изтока към Запада – в течение на хилядолетия са минавали много завоеватели. Някои от тях тръгвали в гонитба на слава и богата плячка, а други – просто да търсят ново, по-добро място за живеене. Немалка част от следите на тяхното пребиваване се откриват днес като съкровища от различни епохи.

Сега най-представителната част от тези изключителни находки от шест големи музея – девет прочути съкровища, някои открити преди много десетилетия, а други съвсем наскоро, са събрани за пръв път заедно във Варна. Експонираните във Варненския археологически музей съкровища представят времето от средата на V хилядолетие пр. Хр. до ІІІ в. – т. е. от каменно-медната (енеолита) до римската епоха. Те представят най-древните корени на съвременната европейска цивилизация.

Ето какво може да види посетителят на Варненския археoлогически музей:

Гроб № 1 на Варненския енеолитен (или халколитен) некропол, които се отнасят към 4400 4200 г. пр. Хр. Те включват над един килограм златни предмети – гривни, нагръдник, различни по форма апликации, както и обковки от дървена дръжка на медна брадва-скиптър, символ на върховна власт.

Изумителни златни накити – гробни находки от края на ранната бронзовата епоха – края на ІІІ хил. пр. Хр. Те са намерени край с. Дъбене, Карловско (Пловдивска област). В ръцете на реставраторите част от откритите над 15 000 миниатюрни златни мъниста образуват днес два сложни нагръдни накита, с които може да се гордее всеки световен музей.

В изложбата влиза и най-голямото златно съкровище от късната бронзова епоха (ХІV–ХІІІ в. пр. Хр.) – Вълчитрънското, с общо тегло над 12 кг. Уникалният комплект от тринадесет златни съда и предмети е имал вероятно ритуално предназначение, свързано с най-древните тракийски култове от времето на Троянската война.


Най-ценните находки от прочутия тракийски некропол при с. Дуванлии, Пловдивско. Между стотиците предмети, намерени при разкопките на няколко десетки могили, са подбрани едни от най-интересните златни накити и сребърни съдове.  Те представят богатството и вкуса към лукса на владетелските родове в Южна Тракия между края на VІ и началото на ІV в. пр. Хр.

Откритият край с. Борово, Русенско, сребърен сервиз за пиене на могъщия тракийски цар Котис (383–359 г. пр. Хр.) е също сред най-хубавите представени експонати.

Той се състои от пет съда: голяма купа, три ритона и каничка ритон с релефни изображения, изработени по поръчка през първата половина на І в. пр. Хр.

Археологическата сензация бе изключително богатият гроб на млад тракийски владетел, разкопан между селата Маломирово и Златиница, Ямболско. В изложбата се показват царските инсигнии – златен венец с висулки апликации и пръстен печат, великолепният  параден сребърен наколенник, украсен с релефни сцени.

Включени са и два изумителни сребърни ритона, може би най-хубавите, откривани досега. Находките се датират около средата на ІV в. пр. Хр.


От най-голямото тракийско сребърно съкровище, намерено край с. Рогозен, Врачанско (общо 165 съда с тегло над 20 кг) са подбрани двадесет и четири. . Това са най-интересните канички, фиали (купи за пиене) и чаши, повечето с красива релефна украса или с надписи, носещи имената на тракийски царе. Те дадоха и изключително ценни сведения за периода VІ и края на ІV в. пр. Хр.

Най-прочутото и световноизвестно тракийско златно съкровище – Панагюрското, от края на ІV–началото на ІІІ в. пр. Хр. също гостува във Варна. Откритите случайно  край Панагюрище девет великолепни съда за пиене – амфора ритон, три ритона и три кани ритони – остават и до днес най-хубавите образци на ранноелинистическото златарско изкуство в света. Общото им тегло е 6,165 кг и няма съмнение, че са били притежание и ползвани от неизвестен, но много богат тракийски владетел.

 

Последното “съкровище” се състои от няколко златни накита: две гривни, една ажурна торква (гривна за шия) с името на собственика и чифт обеци. Към него е и изключително рядката сребърна портретна главичка на Юлия Соемия, майка на невръстния римски император Елагабал (218–222 г.). Те образуват сродна по време и начин на изработване група предмети, които се нареждат сред най-хубавите примери на късното римско златарство, открити в Югоизточна Европа.