|
Перперикон.
Свещеният скален град на траките
|
|
|
Девет съкровища в една експозиция
Варненски Археологически музей
20.05.2006-20.09.2006
г.
 През
нашата страна като през
естествения преход от Европа към Азия
и от Изтока към Запада – в течение на хилядолетия са минавали много
завоеватели. Някои от тях тръгвали в гонитба на слава и богата плячка, а
други – просто да търсят ново, по-добро място за живеене. Немалка част от
следите на тяхното пребиваване се откриват днес като съкровища от различни
епохи.
Сега най-представителната част от тези изключителни находки от шест големи
музея – девет прочути съкровища, някои открити преди много десетилетия, а
други съвсем наскоро, са събрани за пръв път заедно във Варна. Експонираните
във Варненския археологически музей
съкровища представят времето
от средата на V
хилядолетие пр. Хр. до ІІІ в. – т. е. от каменно-медната (енеолита) до
римската епоха. Те представят най-древните корени на съвременната европейска
цивилизация.
Ето какво
може да види посетителят на Варненския археoлогически музей:
Гроб № 1 на Варненския енеолитен (или халколитен) некропол, които се отнасят
към 4400
–
4200 г. пр. Хр. Те включват над един килограм златни предмети – гривни,
нагръдник, различни по форма апликации, както и обковки от дървена дръжка на
медна брадва-скиптър, символ на върховна власт.
Изумителни златни накити – гробни находки от края на ранната бронзовата епоха
– края на ІІІ хил. пр. Хр. Те са намерени край с. Дъбене, Карловско
(Пловдивска област). В ръцете
на реставраторите част от откритите над 15 000 миниатюрни златни мъниста
образуват днес два сложни нагръдни накита, с които може да се гордее всеки
световен музей.
 |
В
изложбата влиза и най-голямото златно съкровище от късната бронзова епоха (ХІV–ХІІІ
в. пр. Хр.) – Вълчитрънското, с общо тегло над 12 кг. Уникалният комплект от
тринадесет златни съда и предмети е имал вероятно ритуално предназначение,
свързано с най-древните тракийски култове от времето на Троянската война. |
 |
|
Най-ценните находки от прочутия тракийски некропол при с. Дуванлии,
Пловдивско. Между стотиците предмети, намерени при
разкопките на няколко десетки могили, са подбрани едни от най-интересните
златни накити и сребърни съдове. |
  |
Те представят богатството и вкуса към лукса на владетелските родове в Южна
Тракия между края на
VІ и началото на ІV
в. пр. Хр. |
|
Археологическата сензация бе изключително богатият гроб на млад тракийски
владетел, разкопан между селата Маломирово и Златиница, Ямболско. В изложбата
се показват царските инсигнии – златен венец с висулки апликации и пръстен
печат, великолепният параден сребърен наколенник, украсен с релефни
сцени. |
 |
Включени са и два изумителни сребърни ритона, може би най-хубавите, откривани
досега. Находките се датират около средата на ІV
в. пр. Хр.
|
 |
От най-голямото тракийско сребърно съкровище, намерено край с. Рогозен,
Врачанско (общо 165 съда с тегло над 20 кг) са подбрани двадесет и четири. .
Това са най-интересните канички, фиали (купи за пиене) и чаши, повечето с
красива релефна украса или с надписи, носещи имената на тракийски царе. Те
дадоха и изключително ценни сведения за периода VІ
и края на ІV в. пр. Хр. |
 |
|
   |
|
Най-прочутото и световноизвестно тракийско златно съкровище –
Панагюрското, от края на ІV–началото
на ІІІ в. пр. Хр. също гостува във Варна.
Откритите случайно край Панагюрище девет великолепни
съда за пиене – амфора ритон, три ритона и три кани ритони – остават и до
днес най-хубавите образци на ранноелинистическото златарско изкуство в света.
Общото им тегло е 6,165 кг и няма съмнение, че са били
притежание и ползвани от неизвестен, но много богат тракийски владетел. |
|
|
